Начало > Анализи

Икономическата програма на БСП – два свята силно преплетени

03.07.2009 @ 02:00 ч. | Владимир Каролев, Васил Караиванов | Източник: ПОГЛЕД ИНФО

Дали има само еволюция или направо е извършена революция в икономическите възгледи на българските социалисти? Това може да се запитате ако сравните предизборните икономически програми на БСП за 2005 г. и 2009 г.

През 2005 г. според различните сценарии за развитието на икономиката, социалистите преполагаха, че при песимистичния сценарий за развитие на икономиката на странта, ще има балансиран държавен бюджет, при реалистичния анализ – бюджетен дефицит от 1% от БВП за всяка от годините от 2006 г. до 2009 г. включително, а в оптимиситичния вариант бюджетния дефицит се увеличи до 1.5% от БВП отново за всяка от годините през мандата. През 2009 г. БСП вече е за провеждане на политика с умерени бюджетни излишъци и пъддържане на таван на бюджетните разходи от 40% от БВП.

Преди четири години социалистите са предлагали да се увеличат преките данъци, като се въведе по-стръмна скала за облагане на особено големите доходи и имоти и да се намали косвената данъчна тежест чрез намаляването на ДДС ставката през втората половина от мандата им (ако имат такъв) и дори да се въведе диференцирана ставка за ДДС за лекарствата, хляба и млякото. Днес те са за поддържане на най-ниското корпоративно и подоходно облагане в ЕС, както и за продължаването на процеса по намаляване на социално-осигурителните вноски. За намаляване на ДДС ставката или въвеждане на диференцирана такава въобще не се говори, а дори се предлагат мерки за ускоряване на връщането на ДДС на бизнеса. Интересното е, че през 2009 г. намаляването на ДДС ставката и въвеждането на диференцирана ставка по ДДС е приоритетна политика само в програмата на Синята коалиция. Същото се отнася и до политиката на бюджетните дефицити.

Като цяло, това си е завъртане на 180 градуса в икономическата политиката на БСП. При това завъртането е с посока център-дясно.

Не бързайте обаче да си мислите, че БСП вече е дясната партия, а пък Синята коалиция е минала в ляво. Въпреки, че основните принципи и характера на програмата е с дясно-центристка насочесност, навсякъде се прокрадват нови детайли, чрез които прикрито да се води лява политика, т.е. такава, при която се харчат много държавни пари и това увеличава риска от бюджетен дефицит.

Първото впечатление от икономическата програма на БСП, която е Проект №1 от Управленските Проекти на БСП 2009 – 2013 г., е че тя обхваща всички сектори на икономиката. Освен, че е голяма по обхват, тази програма съдържа и много на брой дейности и обещания, които обаче не са представени с конкретни цифри и суми, а са заложени по принцип. В медийното пространство вече се заформи един дебат относно това колко пари ще са необходими за изпълнението на предизборните обещания на БСП, затова тук няма да се спираме на тази тема.

Да започнем първо с обещанието за повишаването на пенсиите и заплатите. От БСП обещават да увеличат минималната пенсия на 200 лв., а средната да стане 400 – 450 лв. Също така минималната заплата да бъде 450 лв., а средната – 900-950 лв. Това е много добро обещание, само че е обещание-наполовина. Ако цените през следващите четири години се увеличат с по-голям процент, отколкото доходите, тогава тези нива на пенсии и заплати ще бъдат всъщност реално намаление, а не увеличение на нивото на доходите. Наистина БСП са предвидили контролиране на цените на държавните и частни монополи, но това са го представили само като антикризисна мярка и не се знае колко възможно е изпълнението й. А когато кризата свърши, не са предвидили да ограничат растежа на монополните цени.

Друг проблем, е че пенсионерите по принцип като чуят, че пенсиите ще станат 400 – 450 лв. , въобще не обръщат внимание, че това може да стане след няколко години. За тях всяко обещание означава да бъде изпълнено сега или поне до три месеца. Същото между впрочем се отнася и за държавните служители, които пък ще очакват средни заплати от 900 – 950 лв. А дали в следващите няколко месеца ще има пари в бюджета, за да се изпълни обещанието бързо – разбира се, че няма да има и не се знае дали въобще ще има през следващите две години, та дори и до края на мандата. И така попадаме в ситуацията „Татко обеща да ми купи колело, ама друг път”.

Сега да се насочим към антикризисните мерки, които са предвидени в Програмата на БСП и по-конкретно към следната мярка: „Създаване на специален фонд и пакет от преференции, подпомагащи бедстващи кредитополучатели при временна безработица”. Това на пръв поглед изглежда доста хуманно и солидарно, но дали е така на практика? Не работиш, почиваш си, а държавата ти плаща кредитите. При това с парите на тези, които работят. Колко от работещите са съгласни техните данъци да се харчат за покриването на лошите кредити на тези, които не работят? Ако държавата ще ни плаща кредитите, защо всички да не станем безработни? Кредитите са частни отношения между банката-кредитор и кредитополучателя. Нека те да се разберат и да си понесат заедно тежестите на кризата. Защо е необходимо и държавата да се меси в тези отношения и то с парите на данъкоплатците?

Друга мярка, която буди интерес е: „задържането на привлечния кредитен ресурс”. Така формулирана тази мярка звучи заплашително. В ЕС капиталът трябва да се движи свободно, без ограничения. Единствения начин да не се позволи изтичане на капитала от страната е да се осигури благоприятна среда, така че инвеститорите и вложителите сами да решат да оставят парите си в България.

Една мярка, която предполага скрито нарастване на бюджетните разходи е „Подпомагане на експорта, чрез увеличаване на застраховатения капацитет на БАЕЗ”. Не е лошо да се подпомага експорта със застраховка, която има ранга на държавна гаранция. Проблемът е, че за да се увеличи капацитета на Българската Агенция за Експортно Застраховане (БАЕЗ) в държавния бюджет трябва да се предвидят допълнителни средства за плащането на предявените полици. Средствата предвидени и предоставени от държавата на БАЕЗ са условни задължения за бюджета, които може да доведат до големи неприятности и трудности за бюджета.

След БАЕЗ по традиция се включва в играта и ББР. Спокойно, това не е съкращение за „Бойко Борисов раздава”, а Българска Банка за Развитие (бившата Насърчителна банка). През нея социалистите предвиждат да предоставят на малките и средните предприятия 900 млн. лв. под формата на кредити и гаранции за кредити. За сравнение това са около 3.5% от бюджетните разходи за 2008 г., което е значителен ресурс. Затова пък на фона на раздадените кредити от банките, които възлизат общо на малко над 60 милиарда лева, този ресурс е незначителен, защото е само 1.5% от тяхната сума. От една страна с отпускането на подобен ресурс се оказва натиск върху бюджета и се генерират допълнителни фискални рискове, а от друга страна ефектът върху икономиката няма да е огромен. Затова може би е по-добре по-голямата част от тези средства да се привлекат от Европейски банкови институции като Европейската инвестиционна банка (ЕИБ), Европейската Банка за Възстановяване и Развитие (ЕБВР) и други. По този начин ще осигурим „и вълка да е сит и агнето цяло”.

Открито нарастване на бюджетните разходи се предвещава от мярката; „Изграждане на индустриални зони със стартов ресурс от 100 млн.лв. – капитал на Национална компания „Индустриални зони”. Също така е трудно да се обясни как точно тази мярка ще подейства антикризисно, след като основните проблеми на фирмите са реализирането на продажби, а не намирането на място за индустриална дейност. Тази мярка по принцип би могла да бъде по-полезна в период на съвземане на икономиката, но дори тогава трябва да си прилага единствено при ясен ангажимент от страна на бизнеса за инвестиции и отркиването на работни места. Тоест, когато се харчи 1 лев държавни пари, насреща да има поне още толкова от страна на бизнеса.

Що се отнася до „Политиките за постигането на стабилно висок икономически растеж”, те също съдържат доста неясни послания и скрити елементи. Като за начало ще започнем с „Запазването на най-ниското корпоративно и подоходно облагане в ЕС”. Това не означава директно запазване на плоския данък на сегашните му нива – ставките може да се увеличат и пак да са най-ниските в ЕС. Предвижда се също намаляване на социалните осигуровки, но не се знае кога и с колко. Определно много буфери са си оставили социалистите с тези обещания, въпреки че не са си оставили буфери като са фиксирали разходите за индустриални зони, кредити през ББР и т.н. Като мираж изглеждат създаването на Национален инвестиционен фонд (за инвестиции в инфрастуктура и социални обекти), BulTrade (специализирано звено, което да осъществява дейности, свързани с маркетинга и представянето на български продукти и производства, да подпомага бизнеса с пазарна информация и т. н.) и др., в резултат на което ще се увеличи държавната администрация и бюджетни разходи, без предварително се знае дали въобще са необходими такива стрктури и дали си заслужава да се създават.

Също така Прогамата на БСП предвижда „Преотстъпване на данък печалба при инвестиции в нови машини оборудване”, но забележете – само за нови мащабни проекти. За малки и средни проекти няма такава преференция. За големите проекти се предвижда и изграждането на инфраструктурата. Ако си голям получаваш, ако си малък – оправяй се сам. Пък после ще разправяме, че сме за развитието на дребния и среден бизнес.

Сега ще се спрем на нещо интересно – ще се опитаме да си отговорим на въпроса „Колко голям наистина означава Голям?”. В икономиката размера определно има значение и задължително трябва да се внимава с големите размери. Ако се чудите защо ви занимаваме с размери, ще споделим с читателя, че останахме много изненадани от следната мярка: „Интензифициране на икономическите връзки със страните - членки на ЕС; предприемане на мерки за увеличаване дела на тези страни в общия търговски обмен на страната ни;”. За тези които не знаят 60% от износа на България и 50% от вноса и към/от страните от ЕС. Това ако не е достатъчно като процентен дял, не знаем кое е. Принципа на диверсификацията изключва „поставянето на всички яйца в една кошница”. Затова и не е добре да имаме много голяма експозиция към една отделна страна или група държави,какъвто е ЕС. Делът настраните от ЕС в стокообмена на страната ни е достатъчно голям за да расте още в относително изражение. Определено е по-добре да расте в номинално и реално измерение, а не в относително.

В областта на енергетиката и транспорта БСП предвижда безкрайно много проекти, които обаче не е напълно ясно как ще бъдат финансирани. Ако по-голямата част от тях не се финансират от частния сектор чрез Публично-частно партньрство, концесия или друга форма на участие, няма да ни стигнат парите от един-два държавни бюджета само за тях.

Обещаването на още пари за реклама на туризма определено е хита на сезона. Всички политически сили го обещават. БСП не са изключение. Нарастване на разходите за реклама на родния туризъм, а парите – от държавния бюджет. Добре, че НДСВ стои малко настрана и предлага по-рационален подход; Пари от държавата само ако има еквивалентно участие в разходите и от страна на бизнеса. Крайно време е туристическите босове да спрат да си купуват скъпи коли, яхти и други подобни играчки, докато държавата плаща за рекламата им. Не трябва да има безплатен държавен обяд, защото това прави сектора неконкурентоспособен. Бизнес и държава трябва заедно да плащат тази реклама. Това правило разбира се се отнася не само за туризма, а за всички отрасли ви икономиката, които са подпомогнати по някакъв начин от държавата. В един български филм са казваше: „За да получиш, трябва да дадеш!”!!!

За накрая БСП са ни оставали новата заигравка с минималната работна заплата: „Разпростиране на минималните осигурителни прагове по браншове и квалификационни групи като съответни минимални работни заплати”. Ето тук БСП и Синята коалиция почти си стиснаха ръцете – минимална заплата за червените и необлагаем минимум за сините. То и сега има минимална заплата. Тези хора май не се научиха, че намесата на държавата в пазара на труда довежда само до изкривявания, неефективности и само до бели. Нищо хубаво несе случва благодарение на минималната заплата. Работиш, не работиш – сигурна минимална заплата, при това необлагаема! Развивай си мързела и не се плаши! Държавата ще те прикрива!

Безпорно Програмата на БСП е направена по модерен начин. Отразява наистина правилните политика за страната ни. Но за съжаление има едно голямо „Но”. Толкова много „мини” са заложени в тази програма, които могат „да обърнат каруцата”, че не е ясно кое преобладава - позитивното или негативното за страната. Ако на БСП се наложи да участва в управлението, безпосрно трябва отново да препише и да изпълни програмата на НДСВ. Предишния подобен експеримент за тях беше много успешен. И този път без съмнение ще бъде същото.

Владимир Каролев, CFA

Председател на Съвет по Икономика и Финанси към НДСВ

Васил Караиванов, хон. преподавател по инвестиции в магистърската програма по финанси и икономика на СУ, докторант по икономика